Автопортрет

Опит за психологически автопортрет

Всъщност не е точно "авто" портретът.. може би съм доста повлиян от мнението на малцината хора, които мога да си позволя да изслушам и които са се опитали да ме "спасят" от тези мои недостатъци.. И тъй като смятам, че моите основни психологически недостатъци са колкото болест, толкова и добродетел ми се иска да ги опиша.. това си е есхибиционизъм, но него няма да го описвам задълбочено - обичам да изразявам себе си, главно за да заразявам (доколкото мога) хората с натрапчивите си идеи : ) Ще опиша първо маниятата за величие и инфантилността.. : )

мания за величие

Аз страдам : ( от мания за величие .. всъщност страдам много рядко : ) - само когато реалността се инати и не иска да съвпадне с желанията ми.. Но като се замисля - кое е по-голямото страдание - да осъзнаваш през цялото време себе си, като плод на ситуациите, които са даденост за теб или да изгаряш от мъка и злост, когато нещата, които искаш не са по начина, който си избрал..... ? може би и поради занаята си напълно размих границите между представа и реалност - в края на краищата почти всеки ден през последните 7 години голяма част от моите измишльотини са се превръщали нечия в реалност в момента, в който чертежите отидат в цеха: ) аз свикнах да мисля за себе си не като за човек, който живее в реалността, а като за човек, който я създава.. един мой приятел (и братовчед) смята, че единственно късмета ми е помагал да оцелея с тази моя мания за величие.. възможно е.. но може би и късмета ми е оцелявал с нейна помощ : ) това, което мога да ти препоръчам, ако случайно си нямаш мания за величие - опитай да си отгледаш (но само след подробна консултация с лекар относно поносимостта ти спрямо афекти .. ако имаш нисък праг на афект при фрустрация по-добре не се захващай: )

инфантилността..

Жената, за която горях от 17-тата до 23-тата си година обичаше да ми казва, че съм инфантилен (всъщност тя май си падаше по по-зрели мъже), а всичко което ценеше в мен (и което винаги ще цени) е плод на тази моя "инфантилност".. не можеш да отделиш грозните причини от красивите следствия - приемаш ги заедно или се отказваш от тях : )

Инфантилността.. не е лесно да узряваш бързо, ако държиш да развиваш детайлите в себе си и да интергрираш всяки нов елемент от своята душевност с всички предходни..

Има два начина да реагираш на противоречията в себе си - да ги игнорираш избирайки за "правилно" това решение, което изглежда по-убедително или да се отдаваш на двете противоположни решения докато не ги превърнеш в две страни на едно цяло.. По втория начин се зрее бавно.. Така.. ако се намирах в клуб на инфантилните щях да се изправя и с ръка на сърцето да кажа - "аз съм Владислав Василев и съм инфантилен , но не страдам от това.. от това страдат хората около мен : )" .. добре, че презирам американската "клубна" идея за взаимопомощ : )

агресията

Агресивността - човек се разжда с нея.. и не можеш да я убиеш, щото е като да убиеш част от себе си.. можеш само да я рафинираш.. и да придобиеш повече критерии за оценка на света около теб.. : ) смятам, че колкото по-интелигентен е човек, толкова по-агресивен може да си позволи да бъде.. за да бъде цялостен..

Страхувам се от пасивните "интелектуалци" - има някакво отрицаване на живия живот в това да бъдеш "над нещата".. искам да съм в нещата - да се потапям в чисти извори и в кални блата.. да скачам от дърво на дърво, а после тихо да си чета любима книга, очаквайки любима жена.. искам да зина и да глътна света : )