Из "Записки на Пчеларя"

|Ден първи|

Днес открих, че пчелите предизвикват в мен вълнения, подобни на тези, които някога предизвикваха хората. Поже би е вид любов, а може и да е от старостта. Повечето хора възприемат остаряването, като пребиваване в конкретна възраст. За мен е състояние. Имах периоди на старост, когато бях на 23, на 28, на 19, после на 32.. сега отново ме е налегнала някаква ужасна старост и този път (както винаги) си мисля, че никога няма да отмине. Винаги, когато съм стар ми се пише.. Преди сякаш пишех завет: "Ако някога ти, невръстни младежо срещнеш такъв и такъв проблем, направи това и това.. и не заспивай преди да излееш соковете на жената до теб.. и т.н."  А този път не ме избива на завети.. Може би преглеждайки предишните си старчески писания съм загубил вяра в правдивостта им, а може  и да е от натрапчивото усещане, че съм остарял за последен път и няма да имам време да остарея отново, но този път пиша по-скоро с желание да си припомня историите. Тези истории, които повече няма да се случват в този свят, в който хората общуват с монитори и се ебат след като са навъртяли между 80 и 300 "машинописни" страници общуване от рода на:
M: "kak si? mnogo qki snimki!!!"
W: "koi? tezi ot moreto li?"
M: "da!"
W: "nogo sam napalnqla tam i ne se haresvam......" i t.n. i t.n.

Доколкото схванах от прочетеното днес пчелите все още си общуват наживо - с феромони и танци. И се ебат летейки на 10м. височина, а мъжкия умира минути след ебането и няма никакъв шанс да си омръзнат. Освен това гледайки пчели човек може да се прехранва с около 70 работни дни в годината, а през останалите 295 ще пуша приседнал край кошерите и ще си водя записки в пчеларския бележник..

до поискване

Здравей Любима,

Събудих се с усещането, че днес отново ще те видя. Някога тази игра на криеница ме натъжаваше. Тогава все още не знаех, че си тръгваш и се връщаш. Тогава вярвах, че жените ми омръзват бързо и не знаех, че във всяка следваща жена откривам теб. Все още се чудя, защо ме подлагаше на тези проверки с караниците и раздялите, и защо не ми каза още в началото за тази своя склонност.. доколкото е склонност, да бъдеш богиня, която сменя лицата и имената си, когато и омръзнат.

А беше толкова близо до мисълта, че не можех да го проумея - като муха в окото.
Помня деня, в който разбрах, че съм бил влюбен винаги, единствено и само в Теб. Тогава си беше избрала тяло с червена коса и името Яна. Аз още не знаех, че си Ти. Разплакана ми каза, че си открила старите ми писма и си разбрала, че говоря едно и също на всички - "Здравей, Любима.. целува ми се с теб.." Притесних се, и се заоправдавах - още не знаех, че те е гнус от оправдания. Бях млад и глупав - не знаех, че това е само игра, в която искаш да се сетя, че отново си Ти - Единствената.
Тогава ти си тръгна оставяйки до мен една жена, чието страдание от липсата ти беше не по малко от моето. Домъчня ми за нея - можеше да и подариш онзи сив гняв, в който потапяше всички други, измивайки спомена за твоята страст, за да не им липсва до края на дните им.
Сякаш искаше да ми кажеш, че ако не разбера това, което се случва ще накараш още много други да страдат. Гледах сълзите, процеждащи се през рижите клепачи и цялата ми същност се бореше да открие смисъл в това страдание.
И тогава за миг проумях смяната на твоите рокли и гримове - тела и лица. Целунах по луничавото чело бившото ти тяло и излязох да те търся. Ти ме чакаше в странен бар. Дори не ме остави да ти кажа колко се радвам, че вече те познавам. Пирувахме с новото ти тяло до сутринта и пак си тръгна, без дори да ми кажеш новото си име. За да си сигурна, че винаги ще те намирам - така реших тогава.

Научих се да те разпознавам във всяка следваща твоя роля - по погледа, желанието, усмивката и хилядите дребни детайли, които ми показваше през годините.
Когато си тръгваше, избирах за теб ново тяло и лице, и те призовавах изричайки думи, които знаех, че обичаш. Имаше нещо вълшебно в тези мигове, в които изплуваше от очите, които съм ти избрал и тяхната хубост се смесваше с твоето присъствие.

Обичам вечерите, в които ми се усмихваше от различни лица, сякаш ми показваше различни рокли, за да изберем заедно тази, която ще носиш през нощта. В тази твоя игра околните оставаха с впечатлението, че съм разхайтен самец, който иска да вкуси всички жени. Многократно виждах в очите на мъжете завистта, примесена с думите "Това не може да остане безнаказано - такива като него умират сами като кучета."
Някои ревнуваха жените си, без да знаят, че възприемат като своя собственост тялото, в което за малко е влязла Тази, която завинаги ще бъде моя единствена жена.

Понякога ми беше трудно да се разделя с някои от лицата ти. Оставах още много дни след като си тръгнала от тях и се давех в усещането за самота, което не ме спохожда, когато просто те очаквам сам. Надявам се да си ми простила този фетиш, че понякога влизах във вече изоставеното от теб тяло, целувах устните, в които вече те няма и слушах шумоленето на думите, които само ме натъжаваха с натрапчивото ти отсъствие.

Многократно се чудех защо са ти нужни всички превъплъщения. Предполагах, че ти харесва да ме изненадваш, да усещаш че винаги ще те намирам, да разнообразяваш любовната игра с новите си анатомични особености.. Едва при последната ни среща долових в теб съмнението, че цялата ми любов се дължи единствено и само на разнообразието, с което ме даряваш. Намекна ми, че ако останеш в едно тяло ще ми омръзнеш и няма да можеш да запалиш отново онзи огън, заради който винаги се връщаш при мен.. Може би е било така, преди да те позная, но от тогава, във всяко от лицата ти аз виждам само Теб. Единственото, което разпалва стомаха ми и ме кара да жадувам соковете ти е да виждам, че си Ти - все едно дали ще сменяш тялото си всеки ден или ще останеш в него завинаги.

Обичам те и очаквам да те видя,

Владислав

Фонови мисли

Помня.. имаше и други разговори. Едни такива опиващи. Като пресен мавруд. Такива разговори ми липсват. Темата в тях няма значение. Само състоянието, в което изпадаш - безплатно-безвредна дрога. Ти помниш ли подобни разговори ? Те винаги са били случайни. Дълго се чудих как могат да бъдат случени нарочно. И с времето разкрих тайната.
Когато седна пред теб и с първата наздравица преодолеем неудобството от ежедневието ще помълчим. Би трябвало да съществува ритуал на помълчаването, чрез който, отдавайки дължимото на тишината (майка на всяка нова тема) да си напомняме, че говорейки лишаваме мисълта си от пространство. Жалко е, че няма как да бъдат написани няколко страници мълчание.. Ето няколко реда
.................................................................
.......................................................................
................................................................................
.................................................................
...................................................................
.......................................................................
.................................................................
.........................................................................
Ако ги четеш достатъчно бавно, вероятно ще можеш да придобиеш усещане за нещата, които грижливо съм помислил мълчейки. Не за да ги разкажа после, а за да създадат фона на нашия разговор. Фоновите мисли създават окраската, страстта на разговора и понякога се явяват много по-важни от самия разговор.
Фоновите мисли са породени от преживени думи. Повечето думи са изветрели от употреба и не носят нищо същественно в себе си. Ако обаче събудим няколко от тях изпълвайки ги с живителните сокове на нашето лично отношение разговора може да се превърне в приказка.
..думите са един от най-странните феномени, които съм срещал в живота си.. Извлечени от реалността (за да бъде описвана и овладявана) , те са се превърнали в градивен придатък към нея.. като конструктор, които се самоизгражда и изгражда нови елементи от реалността. Думата "камък", комбинирана с думата "дърво" е породила първото "копие" - "насъщно средство за придобиване на храна от безопасно разстояние".. всяка комбинация от думи може да предизвика нови елементи в реалността ни, когато имаме лично отношение към думите, които изричаме..
.. думите, комбинирани по различен начин .. Например думата "сок" е достатъчна за да предизвика отделянето слюнка в устата ми.. а съчетана с думата "жена" прекъсва мислите ми и подпалва стомаха.. не мога да не спра за малко за да се насладя на образите..
Съчетавайки "хоризонт" с "дърво" и "извор".. добавяйки "мотоциклет" и "вятър".. а може би "сянка" и "сън".. или "змия" и "болка"..
о.. мислите ми се оплетоха.. ще продължа по-късно.. все още ме владеят думите "жена" и "сок".. и ако не умра от жажда ще продължа да пиша думи за думите.