до поискване

Здравей Любима,

Събудих се с усещането, че днес отново ще те видя. Някога тази игра на криеница ме натъжаваше. Тогава все още не знаех, че си тръгваш и се връщаш. Тогава вярвах, че жените ми омръзват бързо и не знаех, че във всяка следваща жена откривам теб. Все още се чудя, защо ме подлагаше на тези проверки с караниците и раздялите, и защо не ми каза още в началото за тази своя склонност.. доколкото е склонност, да бъдеш богиня, която сменя лицата и имената си, когато и омръзнат.

А беше толкова близо до мисълта, че не можех да го проумея - като муха в окото.
Помня деня, в който разбрах, че съм бил влюбен винаги, единствено и само в Теб. Тогава си беше избрала тяло с червена коса и името Яна. Аз още не знаех, че си Ти. Разплакана ми каза, че си открила старите ми писма и си разбрала, че говоря едно и също на всички - "Здравей, Любима.. целува ми се с теб.." Притесних се, и се заоправдавах - още не знаех, че те е гнус от оправдания. Бях млад и глупав - не знаех, че това е само игра, в която искаш да се сетя, че отново си Ти - Единствената.
Тогава ти си тръгна оставяйки до мен една жена, чието страдание от липсата ти беше не по малко от моето. Домъчня ми за нея - можеше да и подариш онзи сив гняв, в който потапяше всички други, измивайки спомена за твоята страст, за да не им липсва до края на дните им.
Сякаш искаше да ми кажеш, че ако не разбера това, което се случва ще накараш още много други да страдат. Гледах сълзите, процеждащи се през рижите клепачи и цялата ми същност се бореше да открие смисъл в това страдание.
И тогава за миг проумях смяната на твоите рокли и гримове - тела и лица. Целунах по луничавото чело бившото ти тяло и излязох да те търся. Ти ме чакаше в странен бар. Дори не ме остави да ти кажа колко се радвам, че вече те познавам. Пирувахме с новото ти тяло до сутринта и пак си тръгна, без дори да ми кажеш новото си име. За да си сигурна, че винаги ще те намирам - така реших тогава.

Научих се да те разпознавам във всяка следваща твоя роля - по погледа, желанието, усмивката и хилядите дребни детайли, които ми показваше през годините.
Когато си тръгваше, избирах за теб ново тяло и лице, и те призовавах изричайки думи, които знаех, че обичаш. Имаше нещо вълшебно в тези мигове, в които изплуваше от очите, които съм ти избрал и тяхната хубост се смесваше с твоето присъствие.

Обичам вечерите, в които ми се усмихваше от различни лица, сякаш ми показваше различни рокли, за да изберем заедно тази, която ще носиш през нощта. В тази твоя игра околните оставаха с впечатлението, че съм разхайтен самец, който иска да вкуси всички жени. Многократно виждах в очите на мъжете завистта, примесена с думите "Това не може да остане безнаказано - такива като него умират сами като кучета."
Някои ревнуваха жените си, без да знаят, че възприемат като своя собственост тялото, в което за малко е влязла Тази, която завинаги ще бъде моя единствена жена.

Понякога ми беше трудно да се разделя с някои от лицата ти. Оставах още много дни след като си тръгнала от тях и се давех в усещането за самота, което не ме спохожда, когато просто те очаквам сам. Надявам се да си ми простила този фетиш, че понякога влизах във вече изоставеното от теб тяло, целувах устните, в които вече те няма и слушах шумоленето на думите, които само ме натъжаваха с натрапчивото ти отсъствие.

Многократно се чудех защо са ти нужни всички превъплъщения. Предполагах, че ти харесва да ме изненадваш, да усещаш че винаги ще те намирам, да разнообразяваш любовната игра с новите си анатомични особености.. Едва при последната ни среща долових в теб съмнението, че цялата ми любов се дължи единствено и само на разнообразието, с което ме даряваш. Намекна ми, че ако останеш в едно тяло ще ми омръзнеш и няма да можеш да запалиш отново онзи огън, заради който винаги се връщаш при мен.. Може би е било така, преди да те позная, но от тогава, във всяко от лицата ти аз виждам само Теб. Единственото, което разпалва стомаха ми и ме кара да жадувам соковете ти е да виждам, че си Ти - все едно дали ще сменяш тялото си всеки ден или ще останеш в него завинаги.

Обичам те и очаквам да те видя,

Владислав