Из "Записки на Пчеларя"

|Ден първи|

Днес открих, че пчелите предизвикват в мен вълнения, подобни на тези, които някога предизвикваха хората. Поже би е вид любов, а може и да е от старостта. Повечето хора възприемат остаряването, като пребиваване в конкретна възраст. За мен е състояние. Имах периоди на старост, когато бях на 23, на 28, на 19, после на 32.. сега отново ме е налегнала някаква ужасна старост и този път (както винаги) си мисля, че никога няма да отмине. Винаги, когато съм стар ми се пише.. Преди сякаш пишех завет: "Ако някога ти, невръстни младежо срещнеш такъв и такъв проблем, направи това и това.. и не заспивай преди да излееш соковете на жената до теб.. и т.н."  А този път не ме избива на завети.. Може би преглеждайки предишните си старчески писания съм загубил вяра в правдивостта им, а може  и да е от натрапчивото усещане, че съм остарял за последен път и няма да имам време да остарея отново, но този път пиша по-скоро с желание да си припомня историите. Тези истории, които повече няма да се случват в този свят, в който хората общуват с монитори и се ебат след като са навъртяли между 80 и 300 "машинописни" страници общуване от рода на:
M: "kak si? mnogo qki snimki!!!"
W: "koi? tezi ot moreto li?"
M: "da!"
W: "nogo sam napalnqla tam i ne se haresvam......" i t.n. i t.n.

Доколкото схванах от прочетеното днес пчелите все още си общуват наживо - с феромони и танци. И се ебат летейки на 10м. височина, а мъжкия умира минути след ебането и няма никакъв шанс да си омръзнат. Освен това гледайки пчели човек може да се прехранва с около 70 работни дни в годината, а през останалите 295 ще пуша приседнал край кошерите и ще си водя записки в пчеларския бележник..